Евродепутатът Станислав Стоянов пред ФАКТИ: ЕС върви към федерализация, но без да пита гражданите

Европа е изправена пред редица предизвикателства – войната в Украйна, икономическата конкурентоспособност, споразумението с МЕРКОСУР и разширяването на Европейския съюз към Западните Балкани. Как изглеждат тези процеси през погледа на български евродепутат и какви са според него рисковете пред европейските политики? По тези теми пред ФАКТИ говори евродепутатът от „Възраждане“ Станислав Стоянов, който е и заместник-председател на групата „Европа на суверенните нации“ в Европейския парламент. Стоянов бе сред участниците в пресконференцията на групата „Европа на суверените нации“ в европарламента.

– Г-н Стоянов, накъде върви Европа през погледа на един евродепутат? Договорът с МЕРКОСУР – защо се сключва сега, изпраща се голяма финансова помощ за Украйна. Какви са важните теми пред Европейския съюз и върви ли се в правилната посока?
– Европа не върви на добър път, защото проблемите пред европейските граждани се увеличават, а решенията отсъстват. Това е краткият отговор. Разбира се, ще дам и няколко примера. В момента в Европа гледаме спорове за това, което се случва в Украйна, за мерките и за помощта. Това е основна тема. Но Европа не върви на добър път, защото проблемите пред европейските граждани се увеличават, а решения не се търсят. Вижте, не успяваме да намерим решение на конфликта в Украйна вече четвърта година. Виждаме, че Европейският парламент търси решения чрез налагане на санкции и финансово подпомагане на Украйна за сметка на европейските държави и на европейските граждани.

– В случая Съединените щати дават оръжия, а Европа ги плаща. Така ли изглежда ситуацията?
– Може и така да се каже. И няма да е грешно, защото ситуацията е такава. Още по-обезпокоителното е, че се изписват общи заеми, взети не на ниво държава членка, а на ниво Европейски съюз – колективни заеми. Взема ги Европейският съюз. Това тръгна като мода по времето на Ковид, но Ковид отмина – а практиката остана. Някак се налага една идея, че се върви към една федерализация на ЕС – да станем Обединени европейски щати. Просто държавите членки не са дали съгласие за определени процеси, които се случват. Никой не е питал българите дали искат да живеят в една обща европейска държава, в която България да бъде само една провинция или щат. Това е част от проблема. Има и много икономически проблеми. Икономиката на европейските държави върви надолу, не е достатъчно конкурентоспособна и все повече се задъхва на фона на глобалната икономика. Делът на Европейския съюз в световния брутен вътрешен продукт намалява устойчиво, защото в края на 80-те години е бил значително по-голям от сегашния - близо два пъти повече, а виждаме как за сравнително кратък период се свива буквално драстично.

– Европейските институции успяват ли да предложат адекватни решения на тези предизвикателства?
– Трябва да се намерят решения, а ние не ги виждаме. Проблемите са видими – в земеделието, в транспорта, в геополитиката, а решения липсват. Неуспехите при намирането на решения за Украйна и Иран показват липса на дипломатически инициативи и липса на диалог. Това е крайно притеснително.

– Каква трябва да бъде ролята на Европа в международните отношения?
– От европейските държави, от ЕС като цяло се очаква много повече. Трябва да бъдем много по-активни на ниво ЕС, защото Европа има много повече какво да даде на световните отношения чрез сериозни дипломатически инициативи. Виждаме как се срещат руският и американският президент, а Европа сякаш няма право да направи същото. Едва ли не всеки, който се срещне с представител на Руската федерация, ще бъде осъден. Без диалог и без дипломация как можем да стигнем до решение? Всичко това е много притеснително.

– От „Европа на суверенните нации“ не харесвате споразумението с МЕРКОСУР, по което се работи от десетилетия, а сега се финализира. Защо точно сега?
– Отношенията на Европейския съюз със световните сили се оказаха проблемни. С Русия отношенията са практически в точка на замръзване. С Китай също има много проблеми. Веднъж чуваме как Китай е голям противник на Европейския съюз, после слушаме как трябва да подобряваме отношенията си с него, защото сме зависими. Китай не се разглежда като приятел в Европейския съюз. Проблемите със Съединените щати също рязко се влошиха. И ето така в един момент – разбирайте сега, Европейският съюз започна да подписва споразумения, които отлежаваха с години. По МЕРКОСУР се работи още от края на 80-те години. Сега изведнъж бяха подписани няколко споразумения в много кратък срок и се работи по още няколко. Европейският съюз прибърза да прави споразумения, за да си гарантира търговски отношения и партньорства. Но дали това са добри споразумения – това е много спорен въпрос.

– Какви са основните критики към споразумението с МЕРКОСУР?
– Споразумението с МЕРКОСУР предизвика огромно разочарование сред европейските земеделци.

– Да, дори в Брюксел имаше протести….
– Точно така. Причината е, че европейските земеделци трябва да спазват множество изисквания и стандарти, което оскъпява тяхната продукция и я прави по-трудно продаваема и по-малко конкурентоспособна. В същото време Европейският съюз широко отваря вратите за продукция от страни и индустрии, които не спазват същите стандарти. Това е сериозен проблем за европейското земеделие.

– Поддръжниците на споразумението твърдят, че то ще донесе икономически ползи. Виждате ли такива?
– Разбира се, някой ще каже, че може да има ползи за икономиката. Например определени индустрии могат да увеличат износа си – автомобилната индустрия, машиностроенето и други сектори. Но земеделието е изключително важен сектор и изисква специално внимание. Трябва да се намери баланс и да се гарантират сигурността и устойчивостта на европейското земеделие, защото без собствено производство в Европа не можем да разчитаме на дългосрочна стабилност.

– Остро критикувате начина, по който Европейската комисия процедира споразумението с МЕРКОСУР. Какво точно имате предвид?
– След като стана ясна сделката с МЕРКОСУР, тя бе изпратена за становище към Съда на Европейския съюз. Европейската комисия обаче, позовавайки се на определени вратички, реши да започне да я прилага веднага. Тоест ЕК пренебрегна възраженията и притесненията, изразени в Европейския парламент. На практика сделката започва да се прилага, докато случаят все още се разглежда от съда. Това е много неприемливо за европейските земеделци, но същевременно е много показателно за начина, по който се случват нещата в Европейския съюз. Вратата остава отворена и ще видим как ще се развива всичко.
– Да се пренесем малко и на Балканите. Каква е актуалната ситуация около доклада за Северна Македония в Европейския парламент?
– Докладът излезе в работен вариант. Той беше гласуван в комисия и предстои да бъде гласуван в пленарната зала на Европейския парламент. От българска гледна точка можем да кажем, че докладът е добър и в него бяха отчетени някои важни неща за България. Беше коментирано, че не е приемливо фалшифицирането на историята и че тя трябва да стъпва на официални документи и факти. В същото време бяха отбелязани някои много важни елементи – че българите трябва да бъдат вписани в Конституцията на Северна Македония, както и действието на Протокол №2, който е изключително важен, защото разписва много подробно ангажиментите, които Северна Македония е поела в Договора за добросъседство по пътя си към членство в Европейския съюз.

– А какви сигнали идват в Европейския парламент от Скопие?
– Скоро имаше посещение на делегация на Европейския съвет в Скопие, а министър-председателят на Северна Македония – Християн Мицкоски, отново заяви след срещата, че не приема и няма да поеме по път, който окачестви като „авантюристичен“, и че няма намерение да прави реформи в тази посока. Преведено на по-прост език, това означава, че Северна Македония няма намерение да изпълнява ангажиментите, които предишни правителства в Скопие са поели. Това, разбира се, касае пряко България, защото българската общност там е в много тежко положение. Знаете за атаките срещу българите и срещу българските клубове. Това са сериозни нарушения на човешките права и ние се борим да направим така, че българите в Северна Македония да могат да живеят нормално, защото в момента това е много трудно. Виждаме обаче, че правителството на Северна Македония няма намерение да работи в тази посока.

– Очаквате ли пробив по темата на европейско ниво?
– Да, според мен такъв процес вече започва. В Европейския парламент хората започват да разбират, че там има сериозен проблем. И този проблем не е само между България и Северна Македония. В Брюксел много ясно разбраха ситуацията. Все повече представители изразяват позицията, която защитаваме и ние – че Северна Македония трябва да извърши своите реформи и че правителството в Скопие е поело ангажименти, които трябва да бъдат изпълнени. Неспазването на тези ангажименти не може да бъде допускано.